Гостите на община Ардино, любители на природата и старините, могат да посетят няколко интересни паметника, като предварително се подготвят и за пешеходни преходи.
Дяволски мост - намира се на река Арда в землището на живописното село Дядовци. Най-високата точка на средния свод е 8,5 м., дължината на пътното платно е 65,70 м., а ширината - 3,40 м. Изграден е в края на ХVІІ век. По него са преминавали керваните от Беломорието към Пловдив .
Тракийско светилище в местността Орлови скали - върху вертикалната повърхност на скална пирамида са изсечени няколко десетки трапецовидни ниши. В основата на скалата са били изсечени улеи и жертвеници.
Средновековна крепост при с. Башево – крепостта се намира на хълм, заобиколен от три страни от река Арда. Тук тя прави няколко красиви завоя. Това е най-западната крепост от средновековната област Ахридос. Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка. Добре запазена е цитаделата - вътрешната крепост, с височина над 6 м. Крепостта е пазела пътя по долината на река Арда. Възможно е това да е известната от писмените източници крепост Кривус от ХІІ век. По пътя към крепостта може да бъде видяно красивото растение родопски силивряк - ендемит.
Пещерата Хладилна – намира се в землището на с. Любино. Тя е едносводеста и е с постоянна влажност и температура
Тракийска крепост край с. Устрен - намира се в местността Сиври кая. Крепостна стена с дебелина от 2,80 м. огражда скалния връх, чиято южна част е заета от отвесни скали, с изсечени ниши.
Средновековна крепост Устра – изградена на непристъпен скалист връх. Крепостта е пазела пътя по долината на река Върбица към западната част на Родопите. Една от най-добре запазените, с височина на стените до осем метра. Крепостта е известна от съчиненията на хронистите от ХІІ век Георги Акрополит и Теодор Скутариот.
Скалите на Устра - защитена площ 224 дка. Огромни сиви и виолетовосиви риолитови зъбери с различна форма, достигащи на височина до 15 и повече метра. По северните склонове на върха се намират находища на различни лечебни растения.
Тракийска скална гробница мах. Веслец, с. Бенковски – изсечена в скален масив, с полукръгла форма. Днес е направен отвор през купола и се почита от местните хора като Провирало. След преминаването през камъка по храстите наоколо се завързват конци и парцалчета, за да остане в тях болестта.
Средновековна църква в с. Добромирци, запазена на височина от 0,60 до 1,20 м. Това е триапсидна църква, отнасяща се към ХІІ –ХІV век.
Дървена джамия в с. Подкова. Един изключително интересен паметник на ранната мюсюлманска архитектура. Сградата е полувкопана, изградена е изцяло от дървени талпи, като в строителството не са използвани железни пирони. Гредите са специално изрязвани, за да бъдат напаснати.
Стари мостове - при селата Шумнатица, Долно Къпиново, Дрангово. И днес човек може да мине по стръмните им гърбици - по тази ръка, протегната между два бряга.
Ако искате да видите Бяло море отвисоко и да се разходите във вековна гора, можете да го направите в защитената местност Гюмюрджински снежник - площ 1926,4 ха. Природата в района е добре съхранена, с големи участъци от първични яворови, букови и буково-елови гори от вида Силва магна булгарика. Много от екземплярите надхвърлят 350-400 години, а има и значително по-стари дървета. Сред растенията има балкански ендемити и защитени видове. В района на с. Бенковски се намират няколко интересни скални образувания: Гъбата- изваяна в пясъчник с палеогенска възраст, Лъвът до с. Китна, Слонът- образуван в палеогенски пясъчници, край с. Каялоба.
Община Крумовград /нагоре/
В центъра на съвременния град могат да се видят руините на Късноантична и средновековна крепостна стена, както и на средновековна куполна църква.
В близост се намира Музейна сбирка, разположена в красива сграда от началото на ХХ в.
Тракийски рудник за злато – в непосредствена близост до Крумовград, в мeстността Ада тепе се намира най-древният датиран рудник за добив на злато в Европа, отнасящ се към периода ХV-ХІ в. пр. Хр. Експлоатацията е продължила и през Х-VІІІ век пр.Хр.
Средновековна крепост в с. Сърнак - добре запазена крепост, разположена на платовиден връх на брега на река Кесебир. Не са извършвани археологически проучвания.
Природозащитен център „Студен кладенец” - намира се в с. Студен кладенец. Центърът разполага с далекогледна тръба, чрез която се наблюдават лешояди в естествената им среда. Изградени са две еко-пътеки, които са с осигурен достъп за лица с увреждания. Едната пътека води до пункта за наблюдение на подхранването на лешояди, а другата - до природните забележителности Абразивни кладенци и Дяволски мост (Шейтана).
Резерват „Вълчи дол” - това е единственият резерват със строг режим на достъп в област Кърджали. Общата му площ е 774.7 хектара, като в състава влиза част от общините Момчилград, Крумовград и Кърджали. Теренът е с изключително разнообразен ландшафт - скали, пасища, гори, храсти. Горската част се състои от формации на зимен дъб, примесен с келяв габър, липа, воден габър, горун, благун, цер и др.
Научи повече:
www.kardzhali-tourism.info
Град Кърджали е център на областта и естествен център на средното течение на река Арда. Тук реката оформя сравнително широка и плодородна долина, която е привлякла хората в дълбока древност. Съвременият град възниква на мястото на неолитно селище /6 хил.пр. Хр./. Открити са следи от жилища, улици и стопански помещения. Многобройните керамични съдове, костени и каменни оръдия на труда, както и култови предмети, сред които е уникална свастика, изработена от нефрит, могат да се видят в експозициите на Регионалния исторически музей. Музеят се намира в сграда - паметник на културата, и представя археологическа, етнографска и експозиция, разкриваща природното богатство на Източните Родопи .
Колекцията на Художествена галерия „Станка Димитрова" е една от най-богатите на творби на български художници от края на ХІХ и ХХ век. Тук е представена експозиция от икони от епохата на Възраждането, работени от майстори от Одринската школа.
Средновековен манастир „Св. Йоан Продром". Възникнал в Х век, манастирът е от т.нар. Атонски тип укрепени манастири. Запазени и реставрирани са южната и западна крепостни стени, както и три кули. Манастирската църква /католикон/ е преустройвана няколко пъти, но е реставрирана до купол във вида й от средата на ХІ век. В нея са запазени стенописи от цокълния ред, по страниците на входовете към наоса, както и изображения на светци-войни от началото на ХІІ век. Източно от църквата са запазени основите на представителна сграда-дворец, северно от нея - на двуделна баня, както и на стопански помещения по западната крепостна стена. Манастирът е бил резиденция на епископа на Ахридос, автокефална епископия, подчинена на Цариградската патриаршия. През 1998 г. бе проучена епископска гробница, в която бяха открити останки от средновековно литургично облекло с богата златовезана украса.
Античен и средновековен град Перперикон – намира се на 18 км. североизточно от Кърджали в землищата на селата Мургово и Горна крепост - най-големият мегалитен паметник на Балканите. Заема невисок, завършващ със скален венец хълм. Почитането на скалата е започнало в дълбока древност - в края на V хил. пр. Хр. Началото на монументалните скални изсичания се отнася към времето на късния бронз - 15-12 век пр. Хр. и се свързва с траките. Тогава е изсечен каменният проход с посока юг-север, който е с дължина 100 м. и е довеждал посетителите до овална зала с всечен в скалите огромен каменен кръгъл олтар и правоъгълна площадка за жреците до него. Повече от хилядолетие продължава животът на светилището и са извършвани различни преустройства, докато в началото на новата ера е изграден Дворецът-светилище, заемащ площ от 18 хил.кв.м. и състоящ се от значителен брой зали, коридори, открити дворове и други помещения, на два и три етажа, частично изсечени в скалите. Високата част на платото е заето от Акропола, опасан с крепостна стена от големи каменни блокове с дебелина от близо 2,5 м. В тази част са проучени храмов комплекс от изток, превърнат в трикорабна църква около V век, голям архитектурен комплекс – т.нар. Малък дворец, към който в самия край на VІ век е включена раннохристиянска базилика, един квартал от римската и късноримската епоха, включващ сгради с улици и пасажи между тях. Изключително интересно е огромното водохранилище, изцяло сечено в скалите, намиращо се на най-високата точка на хълма. В Средновековието, в периода след края на ХІІ век, западната част на Акропола с водохранилището е превърната в цитадела, вътрешна крепост, като е изградена масивна стена, преграждаща платото от север до юг, с площ от 12 дка. Данните от античните извори дават основание да се предполага, че на Перперикон се е намирало прочутото светилище на Дионис, в което предсказания за блестящо бъдеще са получили Александър Велики преди похода в Азия и по-късно бащата на Октавиан Август - Гай Октавий. През Средновековието Перперикон е важна крепост, спомената в съчиненията на византийските хронисти Акрополит и Скутариот, както и в Историята на Йоан Кантакузин.
Средновековен административен център - намира се на 2,5 км. югоизточно от Перперикон, в землището на с. Чифлик. Един елегантен отворен архитектурен комплекс, включващ триконхална куполна църква, няколко представителни, едноделни и многоделни сгради както и стопански помещения. Църквата е била богато декорирана - подът–пано в опус сектиле, а олтарната част с рисувана белоглинена константинополска керамика. Архитектурният тип, както и огромният брой оловни печати, по-голямата част от които свързани с императорската канцелария и фиска, определят паметника като административен център на средното течение на река Арда, което до началото на ХІІІ век е било частно императорско владение, а след административната реформа е обособено в темата Ахридос.
Средновековна крепост Мнеакос – намира се на 10 км. южно от Кърджали. Крепостта е със защитена площ от 50 дка и заема висок скален връх, извисяващ се над река Арда. Състои се от външна крепост със запазена височина до 7,80 м. и добре запазен вход от запад и вътрешна крепост – цитадела, заемаща най-високата южна част на хълма. От крепостта се разкрива прекрасна гледка по долината на реката и през средновековието е бил възможен контрол на движението по нея. През 1206 г. в лагера под Мнеакос кръстоносците избират Анри за втори император на Латинската империя.
Късноантична и средновековна крепост при устието на река Боровица – намира се на 20 км. западно от Кърджали. Крепостта заема живописен хълм, издигащ се между реките Арда и Боровица. Стената е изградена от ломен камък на хоросан и е запазена на височина до 6,50-7 м. Проучени са ранновизантийска църква, преустройвана двукратно през Средновековието и сгради, свързани с живота в крепостта. В западната част на крепостта се намира пещера с извор, осигуряваща и пряк изход към долината на река Арда.
Пещера – утроба, намира се на скален масив на левия бряг на река Боровица. Човешката ръка е дооформила естествената скална каверна, като й е предала съответната форма, а в дъното е изсеченият олтар. Нарастващият слънчев лъч в дните до пролетното равноденствие достига до скалния олтар и олицетворява свещения брак между Земята-Майка и Богът-Слънце. В близките скали са изсечени скални ниши, а в подножието на масива са проучени скални олтари-шарапани.
Кърджалийските пирамиди /Каменната сватба/ край с. Зимзелен, скални образувания, изваяни от ерозията на еоценски вулканични туфи. Съдържанието на метални окиси в скалите ги оцветява в различни цветове, а човешката фантазия открива в тях различни фигури.
Каменните гъби край с. Бели пласт, скални образувания с хармоничната форма на грамадни гъби. Изваяни са от ерозията във вулканични туфи, резултат от подводна вулканична дейност от времето на палеогена.
Скален прозорец в местността Големия дол, с. Костино, защитен природен обект. Естествен скален мост с височина 10 м., дължина 15 и ширина 7 м. Колоните са зелени от масивни вулканични туфи, а платното е бяло от тънкослойни варовици
Защитена местност Юмрук скала, площ 346 ха - югозападно от с. Калоянци, до устието на река Перперешка. Местообитание и гнездово находище на редки и защитени птици - белоглав лешояд, египетски лешояд, черен щъркел, белоопашат мишелов, скална зидарка и др.
Защитена местност Средна Арда, площ 420 ха – намира се между селата Звезделина и Висока поляна – труднодостъпни скални зъбери, убежище на черен щъркел, египетски лешояд, сокол орко, голям ястреб, както и на 7 биологичноограничени вида птици, представители на средиземноморската зона. В основата на скалния венец има цепнатини, ниши и плитки пещери, в които обитават големи колонии прилепи. Сред сухолюбивата растителност се откриват ендемични и реликтни видове - родопски силивряк, уховидно подрумиче, веленовски дебелец и др
Община Момчилград /нагоре/
Тракийско светилище с.Татул - намира се в м. Кая башъ. Възникнало в късната бронзова епоха върху характерен скален връх. Древните хора са оформили скалите от изток като пресечена пирамида, а от юг - като кръгъл олтар. До него изсекли скален кладенец за свещените дарове. Векове наред принасяли жертви на боговете върху кръгли глинени огнища. По-късно в скалната пирамида оформили две гробници. В елинистическата епоха - ІV век пр. Хр., изградили храм и оградили свещеното място със стена, изпълнени в прецизен градеж от каменни блокове. Тук изпълнявали ритуалите, свързани с култа към Царя-жрец. В късноримската епоха мястото се превърнало в център на поземлено владение, какъвто остава до началото на ХІІІ век. В края на ХV век имението се свързва със севаст Георги Палеолог.
Скално светилище - местността Харман кая в с. Равен – върху характерен скален венец се откриват изсечени помещения и други съоръжения – жертвеници, шарапани, улеи. В непосредствена близост се намират масиви със скални ниши, както и две скални куполни гробници. Паметникът датира от къснобронзовата и ранната желязна епоха.
Вкаменената гора в землището на с. Равен, по протежението на Габъз дере са запазени „стебла" на около 20 екземпляра с височина 1-1,5 м. и диаметър от 0,40 до 0,60 м., а два екземпляра са с диаметър 4 м. Счита се, че гората е с терциерна възраст и е резултат от подводна вулканична дейност.
Община Черноочене /нагоре/
Скално светилище - местността Градището до с. Пчеларово - намира се на около 2 км. северно от селото. Археологическите проучвания показват, че животът тук започва във времето на енеолита -V хил.пр. Хр. и продължава без прекъсване в езическите времена. Обект на култ са били естествени скални ребра и пукнатини, а по-късно се появява и архитектура. В ранновизантийската епоха и Средновековието е използвано като крепост, контролираща пътя през планината.
Тракийски скални ниши - с. Женда - намират се на скален масив югозападно от селото. На един км. южно се намира втори комплекс в местността Саръ кая. В основата на скалата е изсечен трисъставен жертвеник.
Тракийски мегалитен комплекс в местността Пармък кая край с. Ночево, включващ ниши, жертвеници и др. В близост се намират изворите на р. Харманлийска
